понеделник, 2 април 2012 г.

Тенеси Уилямс - Предназначено за събаряне - Уили

Аз съм Уили. Старците ми чакали момче, пък аз съм взела, че съм се родила момиче. А те са имали вече едно момиче – Елва – сестра ми. Аз не ходя на училище. Още преди две години напуснах. Бях в 5-ти „а”, при г-жа Престън. Тя вечно казваше, че са ми мръсни ръцете, а пък аз й обяснявах, че в пръстите ми е влязла пепел – нали постоянно падам от релсите. Но нея просто я е яд, че не се е омъжила. Не е имала късмет горката. Тъкмо започна да учи с нас алгебра и аз напуснах. Защото за да преуспее в живота едно момиче има нужда от светско образование. Аз тези неща ги знам от сестра ми Елва. Тя страшно се харесваше на мъжете от железниците. Нашите предлагаха мебелирани стаи с храна и Елва, така да се каже, служеше за главна примамка – красива като кинозвезда. Сега е в лоното на смъртта. В гробището. В ковчег. В „Дамата с камелиите” Грета Гарбо боледуваше от това, от което умря Елва – белите дробове. Само че във филма всичко беше много красиво. Там свиреха цигулки. Всичко беше обсипано с бели цветя и всичките й обожатели се върнаха при нея. А пък от Елва всички обожатели избягаха. Като плъхове от потъващ кораб. Сега всичко нейно е мое. Получих по наследство и всичките й обожатели – Алберт, Клеменс и кондуктора на товарния. А тогава всички избягаха. Сигурно се страхуваха да не се наложи да се поохарчат. Сега пак се връщат. Лепят се като мухи на мед. Канят ме на вечеринки. Нали сега аз съм на мода. Нямам време за момченца. Сега общувам с железничари. Те са известни и добре платени хора. Аз ще живея много дълго, като сестра ми. А когато белите ми дробове се разболеят, ще умра. Пак като нея. Сигурно няма да е съвсем като на кино, но ще съм с моите обеци с бисери и златната верижка от Мемфис. Освен това моите обожатели ще бъдат наследени от някой друг. А небето е бяло. Бяло като чист лист хартия.