Томи отново ми направи предложение. Той
всъщност само това прави. Снощи в музикалния
салон пак се опита и ме свари напълно беззащитна,
тъй като в момента изпълняваха някакво сложно
трио и аз естествено не посмях да му направя
забележка, иначе щяха да спрат да свирят.
Музикантите са много глупави хора. Искат да
бъдем като неми точно когато ние копнеем да
бъдем напълно глухи. Тази сутрин, посред бял ден,
пак ми направи предлойение тъкмо пред онази
отвратителна статуя на Ахил. Наистина, какви ли
ужасни неща не стават пред това произведение на
изкуството. Полицията би трябжало да вземе
мерки. На обед по блясъка в очите му разбрах, че
отново се кани да ми направи предложение, но аз
успях навреме да го възпра, като го уверих, че съм
беметалистка. Всъщност не знам какво значи
биметализъм, но, струва ми се, че и никой друг не
знае. Това обаче накара Томи да замълчи за десет
минути. Изглеждаше поразен. Освен това Томи
прави предложенията си по ужасно скучен начин.
Ако ги иказва на висок глас, не бих се дразнила
толкова, защото поне ще направи впечатление на
околните. Той обаче ми шепне съвсем
поверително. Когато реши да се прави на
романтичен , започва да ти говори като доктор.
Много съм привързана към Томи, но начинът му да
прави предложение е много остарял. Бих искала да
му поговориш, Гертруд, и да му кажеш, че е
напълно достатъчно да ми прави предложение
един път седмично, и то да го прави така, че да
привлича вниманието на околните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар