Както ви харесва - Уилям Шекспир - Розалинда

А бихте ли ми казали защо?
Коя сте вий и от какво тесто,
та чувам аз езика ви, наместо
тук мъки да лекува, да ликува,
че ги е причинил? Или понеже
самата не блестите с красота -
а тя във вас наистина е толкоз,
че и със свещ не можеш я намери! -
затуй ли, казвам, нужно е към него
да бъдете безжалостна и горда?
Какво ме гледате? Не е ли тъй?
Природата такива като вас
калъпи ги със хиляди. Я виж я!
Опитва се да оплете и мен!
Не, драга, откажете се! С такива
коси катранени, мастилни вежди,
очи от въглен, тебеширни бузи
не ще успеете да ме плените!
И ти, овчарю луд, защо я гониш
като мъглив южняк със рев и сълзи?
Ти като мъж си сто пъти по-хубав,
отколкото е тя като жена!
Зарад глупаци като теб света
е пълен с дечица уродливи!
Наместо огледалото й ти
разглезил си я - в теб се тя оглежда
по-хубава отколкото е всъщност!...
Но чуйте истината, мила моя:
Коленичете и благодарете
на небесата, че такъв младеж ви е обикнал!
Дайте си ухото
приятелски да ви нашепна нещо:
Продавайте дорде е още време!
Мен слушайте, не всеки ще ви вземе!
Не стига че сте грозна като врачка,
ами отгоре и подигравачка!...
Овчарю, хайде, взимай я и беж!









And why, I pray you? Who might be your mother,
That you insult, exult, and all at once,
Over the wretched? What though you have no beauty,--
As by my faith, I see no more in you
Than without candle may go dark to bed,--
Must you be therefore proud and pitiless?
Why, what means this? Why do you look on me?
I see no more in you than in the ordinary
Of nature's sale-work. Od's my little life!
I think she means to tangle my eyes too.
No, faith, proud mistress, hope not after it:
'Tis not your inky brows, your black silk hair,
Your bugle eyeballs, nor your cheek of cream,
That can entame my spirits to your worship.
You foolish shepherd, wherefore do you follow her,
Like foggy south puffing with wind and rain?
You are a thousand times a properer man
Than she a woman: 'tis such fools as you
That make the world full of ill-favour'd children:
'Tis not her glass, but you, that flatters her;
And out of you she sees herself more proper
Than any of her lineaments can show her.
But, mistress, know yourself: down on your knees,
And thank heaven, fasting, for a good man's love:
For I must tell you friendly in your ear,
Sell when you can; you are not for all markets.
Cry the man mercy; love him; take his offer:
Foul is most foul, being foul to be a scoffer.
So take her to thee, shepherd. Fare you well.