Тартюф - Молиер - Дорина

Сравнено със сина, това е нищо - да!
Там казал би човек - на, туй е то беда!
Последната война го беше вразумила,
в борба за краля той показа чудна сила.
Ала откак дружи със тоя мях надут,
нещастният човек е станал просто луд.
Нарича го свой брат, скъпи го и го вайка,
тъй като не скъпи ни син, жена, ни майка.
Направил го е веч на изповедник свой,
в кроежи и дела съветник му е той.
А колко го милей, как нежно го прегръща -
така не се лъскай дори любима съща.
На обед му даде най-личен стол, па кима
и гледа с радост как той лапа за шестима,
намери хубав къс, веднага му го слага,
оригне се Тартюф - "Ах, Бог да ви помага!"
да тъй е заслепен. И всичко му е той:
диви му се безспир и смята го герой.
Помръдне ли със пръст - то удо му се струва,
отвори ли уста - оракул му хортува.
А ден из ден Тартюф по-здраво го държи,
омайва го безкрай с преструвки и лъжи;
измъква тук и там от джеба му парички
и съди, и кори, и хули тука всички.
Слугата му - и той върви със него в крак,
и той раздава ум, дивака му с дивак!
Уроци ни чете със ярост във очите
изхвърля ни навън червилото, луните,
а кърпичката, що намери оня ден
в "Цветя на мъдростта", надра я разярен,
че смесвали сме ний с престъпност непозната
свещените неща с неща на сатаната.





Dorina: Her case is nothing, though, beside her son's!
To see him, you would say he's ten times worse!
His conduct in our late unpleasantness
Had won him much esteem, and proved his courage
In service of his king; but now he's like
A man besotted, since he's been so taken
With this Tartuffe. He calls him brother, loves him
A hundred times as much as mother, son,
Daughter, and wife. He tells him all his secrets
And lets him guide his acts, and rule his conscience.
He fondles and embraces him; a sweetheart
Could not, I think, be loved more tenderly;
At table he must have the seat of honour,
While with delight our master sees him eat
As much as six men could; we must give up
The choicest tidbits to him; if he belches,
('tis a servant speaking)
Master exclaims: "God bless you!"--Oh, he dotes
Upon him! he's his universe, his hero;
He's lost in constant admiration, quotes him
On all occasions, takes his trifling acts
For wonders, and his words for oracles.
The fellow knows his dupe, and makes the most on't,
He fools him with a hundred masks of virtue,
Gets money from him all the time by canting,
And takes upon himself to carp at us.
Even his silly coxcomb of a lackey
Makes it his business to instruct us too;
He comes with rolling eyes to preach at us,
And throws away our ribbons, rouge, and patches.
The wretch, the other day, tore up a kerchief
That he had found, pressed in the 'Golden Legend',
Calling it a horrid crime for us to mingle
The devil's finery with holy things.