Сън - Йожен Йонеско

Този сън продължи две нощи. От две години, а може би и повече, ми се явява Смъртта. А също: майка, баба и татко. Понякога и втората съпруга на баща ми и нейните братя: рядко и моята сестра. Сякаш се готвя за среща, за уреждане на сметките с този живот...
Реших да се посветя на майка си, която още живее в онази къща до Порт Сен-Клод. На улицата, която прилича на "Сен Терас". Не е далече от къщи. В този квартал са останали още няколко хубави стари къщи с малки градини. Както винаги, и този път се затруднявам да я намеря - улицата изглежда напълно нормална, докато накрая някаква къща я задънва. Заобикалям я и излизам на друга улица, за да разбера след малко, че съм стигнал отново до задънена улица. Само че този път има врата и аз влизам в безистен, който стига до улица "Клод Терас". Наближавам къщата със страх: ще намеря ли майка си жива? Отваря ми баба по майчина линия. Поканва ме да вляза, упреква ме, че не съм идвал от доста време. Майка ми, която е в Париж от осемнадесет месеца, не разчита на мен. "От какво живеете?", питам аз. "Тя работи." Майка ми накрая е дошла тук, а аз съм толкова безучастен: "тя не може да разчита на мен" ... "Все пак, казва ми баба, майка ти е тук,в този град, съвсем близо до твоя квартал, а ти дори не идваш да я видиш, а тя те чакаше..." Поглеждам мама - променила се е много: станала е слаба като вейка. Обяснявам й, че не съм могъл да идвам, защото е трябвало да завърша следването си. Аз съм на двадесет и девет и още не съм се дипломирал, тъкмо съм имал конфликт с баща си, който е доста огорчен от моето дълго следване. Беше дори бесен, затова че се забавих доста с последните изпити.
Забелязвам, че тук е и моята сестра. Майка ми издържа и нея, заедно с баба. Майка ми казва, че ако не се разбирам с татко, бих могъл да остана при нея. Познавам апартамента, виждал съм го вече веднъж / на сън!/. Има и стая за мен - на първия етаж. Трябва да изкача дървената стълба. Познавам тази стая добре: дълга и прекалено мрачна, освен това не е и удобна. Но съм доволен,че имам подслон.
Съвестта ми не е много чиста - да не съм изпълнил дълга си. На двадесет и девет години все още не съм се дипломирал! Взел съм няколко изпита, но на трудните - от средата - още не съм благоволил да се явя. За мен сега няма нищо друго, освен Театърът! Не знам дали ще стигна до дипломата.Баща ми вече не ми дава пари, а майка ми трябва да работи. Не бих искал тя да се измъчва цял живот, съвестно ми е...
Събуждам се с угнетяващо чувство...