Какъв е този огън? Ах, обхваща ме!
Ликейски Аполоне, милост, моля те!
Двуногата лъвица, дето с вълк лежа,
догде не бе дома си благородният
стопанин — лъв ще ме убие! Бедната аз!
Тя в съд отровен с бяс поставя моята
награда. Точи меч срещу съпруга си —
за да му плати, че ме е довел със себе си!
Защо за присмех нося тези накити,
повезките пророчески и жезъла?
Ще те строша преди смъртта си! Поврага
вървете! Че сама вървя подире ви!
Обогатете друга със злочестия!
О, гледай, Аполон съблича моята
пророческа одежда! Ах, безмилостно
осмивана от чужд и свой, но без вина,
видя ме той в пророческите накити!
Търпях да ме наричат нища, скитница,
гладница, просякиня и нещастница.
Пророкът, който стори мен пророчица,
ме е повел към жребия ми гибелен.
И днес ме чакат не олтари бащини,
а пън, опръскан от кръвта ми бликнала.
Но няма да загина незачетена
от богове. Ще дойде отмъстителят
и ще погуби майка си, за бащин дял
ще въздаде. Беглец е той, прокуденик,
ала ще увенчае всички бедствия
на своите, призван от гибел бащина.
Защо сега ридаеш тъй, злочестнице?
Та щом видях това, което в Илион
се случи, туй, което победителят
сега понася все по воля божия,
ще тръгна твърдо към смъртта. Че дали са
голяма клетва боговете. Вас, врати,
като врати на ада аз приветствувам.
Но моля, нека бъде ловък ударът,
дано кръвта ми изтече без гърчове,
и лека смърт затвори в миг очите ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар