О, гроб подземен, вечен мой приют,
чертог мой брачен! Там отивам аз,
где сенки толкоз мили зарад мен
прибрала е при себе Персефона[5]!
Днес слизам аз, последна между тях
и най-злочеста, но в сърце с надежда,
че там ще ме посрещнете със радост
ти, татко мой, и нежна моя майко,
и мили братко. С молитви аз,
след вашта смърт телата ви обмивах,
със почит ви редях и възлияния
извършвах аз над гробовете ваши;
а днес на смърт отивам аз, защото
на Полиник тялото погребах.
Това не бих направила за свойте
чада, ако сама била бих майка,
нито за своя мъж, като съпруга,
щях да постъпя против вашта воля,
о, граждани. А пък защо ли?
Мъртъв мъж бих заменила с друг,
и с други бих добила пак деца,
да бяха те умрели — ала брат,
кой би ми брата дал, когато
и майка ми отиде, и баща ми
там, откъдето няма връщане назад?
Теб най-вече почитах, и затова
осъди ме жестоко, мили мой.
Той днес на робите поръча
във гроб да ме насила отвлекат
бездетна и незнаеща любов,
на сладости съпружески незнайна,
на майчината радост чужда.
Злочеста, без другари, както виждаш,
отива в гроба твоята сестра,
отива жива между мъртъвците.
Какъв закон божествен не зачетох?
Злочеста аз, защо ли вдигам поглед
към боговете? И кого от тях
за помощ викам? Гина си безчестна,
макар че там въздадох благочестие!
Ако ли волята на боговете
е в мнението общо — то тогава
признавам се страдающа виновно;
ако ли пък са моите съдии
виновни — там не бих желала аз
от мене по-ужасно да страдаят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар