Не казвай, че не съм постъпил най-добре
така, недей, не ме съветвай повече!
Не знам с какви очи бих гледал татко си,
когато ида в ада, между сенките,
и майка си, злочестата: вината ми
пред тях не ще изкупи и бесилката.
Ала копнял ли бих да срещна погледа
на своите деца — родени, както са
родени? Ах, ни тях ще видят моите
очи, ни Тива с крепостта, ни божите
свещени изваяния! Тях, беден аз —
най-знатният сред Кадмовите граждани, —
изгубих, като обявих да гонят вред
безбожния, посочен от небесните,
явен на нас като престъпник Лаев син.
И тоя срам понесъл върху себе си,
как бих могъл открито да ви гледам аз?
Не, не! Да можех да затворя извора
на всеки звук — заключил бих отвсякъде
тогава тая тъй нещастна моя плът!
Да бъда сляп и да не чувам! Сладко е
да не съзнаваш своето нещастие.
Защо ме Китерон прие, защо тогаз
не ме уби, та да не се показвам тук,
пред тези, от които съм роден, уви!
О Полибе, Коринте, стари бащини
дворци — така ви мислех аз, — о, колко зло
под хубостта ми сте били отхранили!
Престъпник съм, роден съм от престъпници!
О кръстопът! Долино в мрак забулена!
Изпихте вие мойта кръв — кръв бащина,
която сам пролях! Дали си спомняте
какво направих там, сред вас, и после тук —
какво извърших после тук? О двоен брак!
Роди ме ти и пак покълна в твоите
недра едно и също семе! Ти роди
баща и братя, и деца — еднаква кръв,
жени, съпруги, майки — най-позорното,
което е възможно между смъртните!
Но — срамно дело, срамни са и думите.
По-бързо, за безсмъртните, водете ме!
О, скрийте ме, убийте ме, хвърлете ме
в морето и не ще ме вече виждате!
Елате, докоснете се до клетника!
Послушайте, не бойте се! Бедата ми
е само моя — не сполита другиго!
Няма коментари:
Публикуване на коментар