Медея - Еврипид - Медея

Коринтянки, излязох, че не ща
да ме упрекнете в нещо. Зная,
мнозина има знатни, за едни
от други чух, а други пък видях
сама: привличали са те връх себе
омразата на целий свят, страхливци
наричали са ги — и за туй,
защото са се криели. Едни
от гордост, други пък и от нехайство —
че няма правда в хорските очи.
Току съзре човек някой, преди
от него да изпита нещо лошо,
преди сърцето му да е изпитал,
намрази го, от него се бои.
Знам, чужденецът винаги ще трябва
да спазва нормите на таз земя,
в която е дошъл.
но пък съвсем
не мога да похваля и тогова
от жителите местни, който грубо,
просташки с чужденците се държи.

(пауза)

Съвсем-съвсем нечакана дойде
бедата, що душата ми уби.
Отивам си от този сват. Живота
не ме привлича с нещо веч сега.
Копнея да умра. Добре разбирам,
приятелки, че тоя у когото
бе всичко мое, моят мъж — разбрах,
че той от всички най-лош бил.
О, да,
от всичко живо в тоя свят с душа
и с разум, ний жените най-сме зле:
Жената с тежки дарове купува
съпруга си. Не стига туй, а още
го взима и владетел на тело си.
От зло отива в по-голямо зло.
И като връх на всичките злини,
не знаеш, лош или добър е тоя,
когото си избрала. А развод —
не носи слава на жените той.
И да изпъдиш своя мъж не можеш,
и после таз, която ще живей
по чужди нрави и по чужд закон —
пророчица ще трябва тя да е,
да може неподготвена да знае
как да угажда на съпруга свой.
Попаднем ли на мъж, без ропот който
ярема на живота влачи с нас —
блазе на нас! А сбъркаме ли — смърт!
разбира се, мъжът се отегчи
дома от разприте, излиза из града,
развлича се, олекне на душата му.
А ний, жените, сме принудени
дома сами да си седим, и само
в сърцето си да ровим и дълбаем.
Приказват си мъжете, ний, жените,
във безопасност сме живели в къщи,
когато те мъжете били меч
на меч! Глупци! Желая три пъти
на бой да ида с копие и зад щит,
отколкото един път да родя!
но тия думи не важат за вас
тъй както са за мене. Вий сте
у вас си, в своя роден град.
Вий имате си бащината стряха,
имоти почести, роднини, дружба
на много скъпи и познати. Мен,
бездомна и без родина, един
съпруг безчести, той ме тъй изтръгна
от милото огнище в наший дом.
И нямам нито майка, нито брат,
нито роднина някой, че при тях
подслон да найда и утеха в мъки.
Едно ви моля само, ако някак
сполуча да намеря леснина
да отмъстя на моя долен мъж
за тез неправди и обиди, моля,
мълчете. Преизпълнена с боязни,
жената трепери, страх я
желязото да види само тя!
Но в любовта обидена съпруга —
тя пламва изведнъж за кръв и смърт…